Tuesday 2 September 2014

Психоаналитично тълкуване на сънищата и възстановяване на травма от детството

Lynda Share, Ph.D.



Не можем да приемем новороденото дете за табула раза, но трябва да имаме предвид вероятността емоционалните преживявания, тяхното символично представяне в сънищата и влиянието им върху оформянето на личността да започват още в утробата .... По същия начин, влияния като преждевременно раждане, инкубация, ранно отделяне от майката, неуспех с кърменето, физически болести на майката или детето се проявяват при развитието на характера, както пукнатини в дърво показват ранна суша. (Мелцер, 1988)


Как най-ранните преживявания оставят следи върху човешкия характер?


Може би ще можем да разгледаме този въпрос най-добре като насочим вниманието си върху ефектите на травмата по време на раждането и ранното детство, тъй като травматичните преживявания, физически или емоционални, се разкриват по-ясно от "средните предвидими преживявания". Съществуват ли спомени за травма? Как се запазват в детето и как влияят по-късно? Как можем да ги възстановим след време? Може ли да се възстанови и емоционалното значение на тези събития за детето?

Психоанализата е основана в контекста на травмата. Първоначално Фройд е постановил, че хистеричните състояния са резултат от неосъзнати "травматични" непоносими идеи, неприемливи сексуални желания, които произтичат от действителен сексуален тормоз от детството. Влиянието на травмата върху симптоматологията остава в психоаналитичната теория дори след като Фройд замени теорията си за причинената отвън травма с несъзнателна фантазия, психична действителност и универсалността на едиповия конфликт. Възстановяването на едиповите и пост-едипови преживявания и психичната действителност станаха основни процедури в психоанализата. Въпреки това, възстановяването на травми от предвербалния период си остава трудно и неясно в психоаналитичната литература.

Остава противоречив въпросът дали предвербалните преживявания и умствените състояния, по принцип, и в частност, предвербалната травма, може да бъде възстановена в процеса на анализа; и ако може, как такива преживявания и състояния биха се проявили в аналитичната обстановка. Някои като Пол Рикьор и Доналд Спенс смятат възстановяването на правдоподобен разказ за миналото за невъзможен и затова проповядват употребата на техниката на разказа в психоанализата. Ернст Крис твърди, че можем да възстановим само общи "модели" от детството, тъй като нашата гледна точка и памет са оцветени и променени от настоящето, а травматичните събития са пропити от фантазии и последвали защити.

Преди напредъка в изследването на детската психика се предполагаше, че най-ранната фаза от живота се характеризира със "смътно и аморфно" състояние на ума. Затова се смяташе, че отделните преживявания, дори когато са травматични, не могат да бъдат запазени като такива от пациента.

Филис Грийнейкър, обаче, пише през 1941 година, че събития от началото на живота могат да бъдат възстановени. Тя твърди:


Докато пациентите говорят за собствените си увреждания при раждане, най-ранни болести, злополуки, отношенията на майките им към и по време на бременността, аз вместо тях възстановявам възможните ефекти на такива преживявания върху едно дете .... Интересно е, че в процеса на подобно тълкуване човек може доста добре да възстанови какво е било точното преживяване на дадения пациент. Той няма ясни спомени или потвърждаващи доказателства, които да изрази с думи, но реагира с трепване, повишаване на напрежението, или появяването на потвърждаващи соматични симптоми, когато се докоснат стари чувствителни места, дори когато става дума за събития от най-ранните седмици или месеци от живота.


Скорошни изследвания в детската психиатрия, експерименталната психология, невробиологията и психоаналитичното наблюдение на деца подкрепят идеята, че съществува система на ранна памет и следователно е възможно по-късно психоаналитично възстановяване на събития от ранното детство и преживяванията на детето за тях.

От детската психиатрия, Ленор Тер от Медицинския Център на Калифорнийския Университет в Сан Франциско, изследвала вербални и поведенчески спомени на травмирани деца до петгодишна възраст, като сравнявала спомените им с документирането на същите събития. Тя открила, че на възраст 2 ½ - 3 години, повечето деца запазват, и след това възстановяват някакъв вид вербален спомен за травма. На тази възраст децата вече могат да кажат какво им се е случило. Но най-значителното откритие е какво се случва с травма, причинена в периода от раждането до 2 години - време, по което не съществува вербален спомен. Травмираните деца от тази група показали поведенческа памет за травмите си. Те пресъздали чрез игра или друг вид поведение поне част от травматичното си преживяване. Например, дете, което е било сексуално тормозено между раждане и 6 месеца, изиграло подробно ситуацията на тормоз (доказано от снимки, конфискувани от полицията), когато била интервюирана на 2 години и 11 месеца. Тер (1988) казва: "Най-интересното е колко буквална е поведенческата им памет, колко рано започва да действа и колко точни са детайлите" и колко дълго продължава.

За отговорят на въпроса "колко дълго продължава", Джордж Енгъл и неговата изследователска група (Енгъл, Райхсман, Харуи и Уилсън, 1985) провели 30-годишно изследване на Моника, жена, родена с атрезия на хранопровода. През първите две години единственият начин да се храни бил да лежи по гръб с тръбичка вкарана в стомаха й. Никой никога не я е държал или имал някакъв физически контакт с нея по време на хранене. Като дете Моника хранела куклите си по същия начин – легнали по гръб, без никакъв контакт. 30 години по-късно, тя хранела двете си дъщери по същия начин и не можела по друг (казвала, че ръцете я болят или че децата са много тежки). Този начин е бил "естественият" за нея и никой друг не изглеждал удобен. Въпреки че като дете е гледала как хранят четирите й по-малки братя и сестри на ръце и е помагала при храненето им, и въпреки подканите от страна на сестрите и мъжа й да "държи бебетата в ръце". Но най-изумителното за екипа на Енгъл било, че след години, дъщерите на Моника също започнали да хранят куклите си по същия начин. Травмата се била предала - соматично и подсъзнателно – на следващото поколение.

От експерименталната психология, Ив Перис и нейната изследователска група (Перис, Майерс и Клифтън, 1990) от Университета на Масачузец, поставили 24 6 ½ -месечни деца в уникална лабораторна обстановка при която трябвало да се протегнат и достигнат дрънкалка, издаваща шум при две условия: първо, на светло, и след това, когато лампата била внезапно изгасена. Експериментът бил извършен само веднъж. Две и половина години по-късно на същите деца била зададена същата задача при същата обстановка, заедно с друга, контролна група. Опитните деца се протегнали и достигнали дрънкалката значително по-лесно от контролната група. Освен това, на тях им било четири пъти по-лесно, отколкото на децата от контролната група, да преодолеят малко страшното преживяване да бъдат оставени изведнъж на тъмно. Перис и др. (1990) заключават: 

Дори и процесите на кодиране да са били ограничени, а следите в паметта крехки, не е настъпило пълно забравяне.... В детството съществува ранна система на памет, която може, поне до 6-годишна възраст, да бъде посредник на дългосрочната памет.... Две години на физически, неврологични и когнитивни промени не възпрепятстват възстановяване на елементи от детската памет.

Доказателства в подкрепа на откритията на Тер, Енгъл и Перис има и от по-скорошно изследване в областта на невробиологията. Джоузеф ЛеДу (ЛеДу, 1989, ЛеДу, Романски и Ксагорарис, 1989), от Университета на Ню Йорк, Център за нервни изследвания, показа чрез експериментите си, че амигдалата, а не хипокампусът, е центърът на първичните емоционални реакции, и че амигдалата действа независимо от и преди мисълта, като отприщва емоционална реакция преди мислещият мозък да може напълно да обработи нервния сигнал (подобно на идеята на Уилфред Байън, 1962, че мислите се появяват преди мисленето). Експериментите на ЛеДу показват незаличимостта на подкорното емоционално учене и предполагат, че предкогнитивните емоции могат да се запечатат в най-ранно детство и да се запазят във времето. Това е така може би защото амигдалата е по-добре оформена през първата година от живота, отколкото хипокампуса (необходим за когнитивните процеси). Като резултат на това, емоционални спомени, страхове и гняв от началото на живота, могат да се формират, съхранят и след това да се задействат под формата на симптоми, сънища, прояви на преноса и т.н. (Голман, 1989, 1994; Блейксли, 1994).

И накрая, Алесандра Пионтели (1987, 1989), италиански психоаналитик от Милано, изследвала вероятността психичният живот, функционирането на егото и осъзнаването да съществуват още в плода, и как това влияе по-нататък върху психичното функциониране на детето. Тя наблюдавала зародишите на сами деца и на близнаци ежемесечно с ултразвук, като започвала през четвъртия месец от бременността. След това в продължение на две години правела седмични наблюдения. Открила, че индивидуалният характер и поведение започват в утробата и продължават в същата посока през ранното детство. Например, един много чувствен зародиш, който постоянно лижел и галел плацентата и пъпната връв, лижел и галел всичко, което види през първите две години от постнаталния период.

Други доказателства за връзка между умствените функции на индивида и пренаталните преживявания дава Пионтели (1988), която анализирала двегодишно психотично дете. Пациентката била спряла да се движи в утробата през петия месец и когато се родила пъпната връв била здраво стегната около врата й. Освен това, детето било подложено на болезнени медицински процедури през първия месец от живота си. Във всичките си действия и аутистични "игри" тя изживявала спомените от живота си, докато била оплетена в утробата. Носела огромна и тежка верига около врата си и отказвала да се раздели с нея. Постоянно притискала някакъв предмет към пъпа си, играела си с въжето и завесата в офиса на Др. Пионтели като се увивала като мумия, изключвайки останалата част на света, по този начин пресъздавайки живота си в утробата.

При тези доказателства, какво остава за възрастни хора, които може да са преживели и никога да не си спомнят ранна травма? Как да идентифицираме такива преживявания? Как да разпознаем ефектите им?

През годините, възрастните пациенти с които съм работила, са били преживели емоционална, а понякога и физическа травма в ранното си детство. Някои от тези травми датират още от раждането. Много често сънища за тези ранни травми се появяват около рождения ден на човек, или по време на някакво дълго чакано метафорично раждане, като възможност за нова кариера, брак, или пък "психологическо раждане" в самото лечение. Влиянието на такава травма върху развитието на характера на човек, и подробния и специфичен начин, по който тя остава жива в личността и се проявява в настоящето, може да бъде много дълбоко. Както ще бъде описано, психоаналитичното разбиране на травмата от детството и нейното развиване в подсъзнанието, разработено от психоаналитика от Лос Анджелис Бърбард Бейл (1993) показва как настъпват тези процеси. Преживявания от раждането и ранното детство, и тяхното емоционално им значение, се съхраняват в подсъзнанието от началото на живота и след това се превръщат в символи и се използват в сънищата. Сънищата могат да разкрият под формата на символи спомените от действителните травматични събития, както и метафорично да изразят значението на тези събития за индивида. Разбирайки тази материя, ние като психоаналитици имаме уникалната възможност да "докоснем емоционално" човек и да "съживим" начина, по който най-ранните преживявания са оформили личността му и как влияят на аналитичното взаимодействие в определен момент.

Може да се каже, че съществуват много "царски пътища" за извличането на такъв материал от детството. Има поведенчески прояви и симптоми. Преносът е много важен. Сънят, обаче, изглежда толкова въздействащ заради образната си форма и способността да "разкаже история" за подсъзнателните емоционални преживявания на пациента (Бейл, 1993). Разбирането на съня ни помага и да схванем смисъла на поведенческите прояви и симптоми, както и да изясним природата и значението на преноса. Както пише Харолд Блум (1976): "Сънят улеснява възстановяването на потиснати спомени от детството и може да ни даде достъп до преживявания от ранното детство, които почти не можем да получим от други данни."

Според изследвания на РЕМ-съня, сънуването в РЕМ-състояние се забелязва от 6 месеца в утробата (Рофварг, Музио и Демент, 1966). Следователно, възможно е дори вътреутробният живот да се включва в хранилището на съня/подсъзнанието. Първичното несъзнавано знание на детето (а вероятно и на плода), или както го нарича Кристофър Болас (1987) "неосъзнатото знание" ("the unthought known"), може да бъде запазено първоначално в съня на детето в първична сетивна форма. След това остава свободно за трансформационна „ретранскрипция” (пренаписване?) известно време, и с развитието се превръща в образни символи характерни за сънищата в живота на възрастния човек.

Фройд (1900) приема, че основната функция на съня е да предоставя облекчение или удовлетворение на импулси или желания детински по природа и неприемливи за съзнанието. Съвременните теоретици на съня предлагат доста по-широко обяснение от само облекчение на нагона. Те смятат, че сънят може да хвърли светлина върху вътрешния свят и самооценката на човек (напр. Феърбеърн, 1952; Кохут, 1971; Райкрофт, 1979; Атууд & Столоров, 1984; Mancia, 1988); може да покаже действителни и травматични преживявания (напр. Ференци, 1931; Шарп, 1937; Гарма; 1946); може и да разясни усилията, които полага човек, за да разреши основни човешки дилеми в борбата да живее живота си (напр. Таубър и Грийн, 1959; Вайс 1964; Грийнбърг и Пърлман, 1975).

Бърнард Бейл, който през последните 40 години стана инициатор на точния метод (the particular method) за анализ на сънищата и неговата възможност да достигне до детството и продължителното въздействие на травмата от детството, която представяме днес, излага идеята, че сънят разкрива "най-важната подсъзнателна ситуация", която трябва да се търси във всеки аналитичен сеанс.

Правилно разтълкуваният сън е истината за живота на пациента. Истината веднага се долавя емоционално, което дава убедителност на тълкуването и води до задълбочаване на личността. Основната функция на съня е да посочи на пациента възможността за истина, както компасът казва на навигатора дали самолетът е на верен път. Да изживееш истината за себе си е идеалната цел на психоанализата. (Бейл, 1996)

Сънят, твърди Бейл, ни дава това, което трябва да се знае в настоящия момент на лечение, за да може пациентът да "порасне умствено" и "да продължи живота си напред". Бейл, обаче, отбелязва: "преди да може да 'порасне умствено', е задължително да е сигурно, че пациентът има ум - изявление, което изглежда естествено за повечето аналитици, но се нуждае от значително разяснение, което не може да стане тук. Нужна е много работа, за да се изгради ум. Ако няма ум, ще последва напълно погрешно развитие." (Бейл, 1986)


КЛИНИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ


Сега ще представя три примера от моята книга. От осемте души, представени в книгата, една пациентка не знаеше, че е имало ранна травма, докато не се появи в сън по време на лечението, а майка й след това го потвърди. На другите им е било казвано, често когато са били деца, за "фактите" на техните преживявания. За тези хора сънят е изяснявал най-значителното емоционално значение на травмата, т.е. как травмата е повлияла на дългогодишната им борба да живеят в света и да се родят психологически.

Трябва да спомена в началото на клиничната дискусия, че съм събрала материал в който от значение са травматичното раждане и неонаталните преживявания. Като резултат може да изглежда, че всичко датира от самото раждане, но не е така. Материалите, представляват колекция от 8 до 10 сесии с пациенти през последното десетилетие. Тази презентация е един аспект на много по-голям и важен сегмент от вселената на подсъзнанието: този на най-ранното детство, както е уловен от съня.

Според аналитичната теория на Бейл, тази "вселена на подсъзнанието" се отнася до цялата сфера на човешкия феномен: импулси, фантазии, различните етапи на развитие, както и действителните преживявания и спомени. Всички те достигат до нас чрез съня. Според Бейл действителните преживявания могат да бъдат разграничени от фантазиите в процеса на аналитичната работа. Клиничните примери дадени тук показват появяването на сънища за най-ранните физически случки на детето, както и емоционалните преживявания и фантазии на детето за тези случки.

Подобен ранен материал бе установен чрез метода на Бейл за анализ на сънищата. Този метод е по-различен с това, че е насочен към събирането на всякакви възможни асоциации със съня и детайлността с която се разглеждат тези асоциации.

Няма установени значения или символи, а всяка дума, всеки елемент от съня, всяка асоциация се приема за нова и чиста, като че ли човек не знае нищо, като че ли е новородено. Тези коренно различни асоциации след това се разглеждат заедно, и ни представят една цялостна история, която подсъзнанието на пациента се опитва да ни разкаже. (Бейл, 1993)

Точността на метода на Бейл за анализ на сънищата му е дала възможността да потвърди чрез аналитичната си работа с клиенти универсалността на психичната травма, причинена в ранното детство и последствията на тази травма върху целия живот на човек.

Безспорно е, че травматичните събития от ранното детство се набиват в личността въпреки външността, маската, която личността носи през целия си зрял живот и дори в смъртта; всички ние носим белезите й по някакъв начин. (Бейл, 1996)

В представените случаи, травмите от раждането и ранното детство, извадени наяве чрез тълкуване на сънищата, са свързани с проявления в поведението, симптоми, характера и прояви на преноса. Това, което става ясно в тези аналитични сеанси е, че преживяванията от далечното минало са останали живи и в настоящето.

Клинични случаи:


Клиничен случай 1

Г-н Ф беше 19-годишен младеж, който дойде за лечение, защото не можеше да намери никакви интереси, цели или посока в живота си. Описа се като страдащ от депресия и общо неразположение. Беше завършил гимназията с огромни усилия, въпреки че беше доста умен. Записал университет, но малко след това прекъснал, защото ученето му се струвало твърде трудоемко. Затова се хванал на работа като обикновен работник. Обичал да прекарва дълги часове в стаята си в спане, гледане на телевизия и ядене. Беше доста красив младеж и момичетата често му се обаждали да го канят на купони и събирания, но той не проявявал особен интерес към подобни социални дейности и отказвал.

Г-н Ф беше второ от две деца с по-голяма сестра. Родителите му имали труден брак и се развели в ранното му юношество. Г-н Ф се чувствал изоставен от баща си, когото рядко виждал. Майка му работеше на две места, за да издържа семейството и да плаща за терапията на себе си и двете деца. Изглеждаше разбираемо този млад човек да е потиснат.

В първите месеци на лечение се концентрирахме върху чувствата и конфликтите на пациента за развода на родителите му и желанието му за по-активно присъствие на баща му в живота му. През първите 6 месеца от лечението пациентът започна да се чувства по-добре. Беше започнал да тича сутрин и се беше върнал в университета. Излизаше с приятели и вършеше домакинска работа, която дотогава му се струваше изключително трудна и досадна. В сесията, в която спомена за тези промени, той описа и следния сън:

Бях паркирал в подземен паркинг. Опитах се да изляза, но открих, че изходът е все още в ремонт и не е готов. Въпреки това минах през рампата и при падането ударих предницата на колата. Аз не бях ранен, но колата беше ожулена. Един човек дойде при мен и ми каза: "Имаш късмет, че остана жив". Върнах се на училище, и като погледнах надолу забелязах, че съм бос и носех бели къси панталонки и тениска. Казаха ми, че учителката ми вече не е компетентна и е била заместена от друг. Новата учителка беше една много способна стара приятелка на семейството – Силия.

Г-н Ф бе озадачен от този сън и не можеше да се сети за никакви асоциации. Колата беше сегашният му Фолксваген. Той често паркирал в подземни гаражи. Не можеше да направи никаква връзка с излизането през рампата, при което предницата на колата се ударила, а той не бил ранен. Отбеляза, че имал едно произшествие с кола, но колата била ударена отстрани, а не отпред. Никога не се е блъскал с колата отпред. Нямаше асоциации с мъжа, който му казва, че има късмет, че е останал жив и не можеше да опише мъжа. Каза, че такива неща се казват ако си оцелял след някое бедствие или си бил на косъм от някоя животозастрашаваща ситуация. На него не са му се случвали такива неща. Имаше асоциация с босите крака, белите панталонки и тениската. Прекарвал е доста време облечен по този начин докато се излежавал и гледал телевизия. Каза, че от познанството си с учителката, тя изглеждала много мила и способна жена, която едва ли би била уволнена. Той винаги намирал часовете й по история за интересни. Тя организирала и ръководела всички учебни дейности на групата му в първи курс. Не знаеше какво е предизвикало уволняването в съня. Силия, жената, която е заела мястото на учителката му, също била много способна жена, стара приятелка на семейството, която той познавал цял живот. Тя се грижела за него, когато бил бебе.

Също като пациента, и аз бях озадачена от този сън. Определено, босите крака, белите къси панталонки и тениска, и леженето му в леглото като че ли представлявяха неговия инфантилен, регресирал, подобен на малка кола, Аз. Гаражът и трудността му при излизане от него като че ли също символизираха някакъв аспект на отдръпнатото, затворено състояние на ума в което живееше. Метафорично погледнато, излизането в живота и развиването му като млад мъж представлява, в известен смисъл, истинска опасност. Но как да разбираме този толкова специфичен образ на смачканата предница на колата и как някой казва "Имаш късмет, че остана жив"? Колата често представлява аз-а в съня. Ако предницата й е била смачкана, то г-н Ф вероятно е правел връзка с някакво конкретно преживяване в съня си, нещо, което наистина се е случило. Вероятно и става дума за време, когато е напускал нещо, излизал отнякъде, преди да е бил готово. Когато го е направил, нещо конкретно се е случило с главата му (предницата на колата). Ако е имал късмет, че е оцелял, значи това преживяване е било "на косъм" по някакъв начин. Може би животът му е бил в опасност. Реших, че вътрешността на гаража може да е вътрешността на тялото на майка му (след като той очевидно все още живееше като бебе) и, че нещо от тялото й (рампата) не е било готово, въпреки че няма спор, че и той самият не е бил готов.

Така аз предположих, след като се опитах да разбера съня малко по-метафорично, че този сън може би се отнася до раждането му (за което не знаех нищо тогава) заради формата на съня и липсата на каквито и да било асоциации. Предположих, че липсата на асоциации може би показва, че той описва преживяване от време, когато не е могъл да има никакви асоциации, т.е., преживявания с които да го свързва. Казах, че ако това е раждането му и описание на началото на живота му, то може би той казва, че е тръгнал по канала на раждане докато той е бил в ремонт, че е имал преждевременно раждане и не е бил готов да се роди. Смачканата предница на колата може да означава, че е настъпила вреда по време на процеса на раждане. Може би лекарят, или родителите му са тези, които са казали, че е късметлия, че е оживял. Казах, че предполагам, че босите му крака, бели къси панталонки и тениска, когато се е върнал на училище е препратка към него като бебе в пелени и тениска, но не знам значението в този контекст на съня, ако това е наистина сън за раждането му.

Пациентът ахна и каза "О, направо е невероятно как сънят ми е описал толкова ясно ситуацията". След това ми каза, че майка му е с отрицателен резус фактор и е направила аборт след раждането на сестра му. Лекарят й казал, че е много малко вероятно да оцелее след още една бременност. Г-н Ф, всъщност се родил почти десет седмици преждевременно. Израждането било много трудно. Имало и значителни белези по главата, но без дълготрайни увреждания. Прекарал доста време в инкубатор. Майка му била изключително болна по време на бременността и раждането, като имало и усложнения заради резус фактора. Дълго време тя била неспособна да се грижи за детето и наела детегледачка, когато детето се прибрало вкъщи, както и за следващите няколко месеца, докато майка му се възстановявала. Тази жена станала приятелка на семейството.

Казах на пациента, че учителят, който е бил уволнен, сигурно е жената, която е била част от историята – неговата топла и обикновено компетентна майка. Тя била заместена от новата "организираща" и "управляваща" детегледачка – детегледачката, която той е познавал цял живот, която е предлагала грижата, от която имал нужда, докато майка му е била болна и неспособна да изпълнява майчинските си задължения. Това появяване на новата учителка/детегледачка изглежда се отнасяше и за мен и лечението, което сега даваше такъв организиращ и управляващ опит.

Споменах, че изумителното в този сън е не само, че отразява толкова ясно неговото ранно преживяване, но и че се появява точно в този момент. След дълго мълчание, пациентът каза внезапно "Тичането!" Аз го попитах какво има предвид. "Това, че сега имам енергия, че правя разни неща, че се грижа за себе си и че влизам в живота. Всичко е заради промяната!"

На следващата ни сесия г-н Ф каза, че е мислил за съня си цял ден и е задал на майка си "милион въпроси" за това преживяване. (Тук виждаме стойността на сънищата за стимулиране на любопитството на ума, освен възвръщането на личната историята) Майка му разказала още от това, което помнела. Родилните й мъки продължили почти 36 часа и раждането било предизвикано, защото след още 72 часа бебето е щяло да бъде отровено от усложнения с резус фактора, ако не е било родено. Майка му казала, че той бил толкова мъничък, когато го прибрали у дома, че родителите му се страхували да го докоснат. Може би, казах аз, сънят изразява чувствата му тогава, а може би и сега, че е имал нужда от нова детегледачка, която да не се страхува и да може да се грижи за него и да държи в ръцете си такова малко дете въпреки недоразвитото му тяло.

В тази сесия аз предположих, че в съня от предишната сесия, неговото връщане на училище бос и по пелени и тениска може би означава, че той е продължил да живее с ума на бебе, родено десет седмици преждевременно. В такова състояние, животът просто е щял да го връхлети. Той е нямало да може да се справи с ежедневните задачи. Определено училището, домашните задължения, приятелите и т.н. са щели да бъдат извънредно трудни. В такова състояние на ума, човек може да мисли само за основните функции за оцеляване: дишане, спане, ядене, изхождане. Г-н Ф започна да плаче и отговори, че любимата му поза била да легне в леглото в поза на ембрион, да слуша телевизията, да яде чипс и след това да заспи докато слуша дишането си. Откакто се помни се занимавал със слушане на дишането си: вдишване, издишване. Как може човек да е сигурен, че ще си поеме въздух още веднъж? Какво може да го увери, че ще продължи да диша? Той каза, че понякога не може да понася да мисли за нещо твърде дълго. Аз казах "Как може едно дете, родено 2 ½ месеца по-рано, да понася да мисли? Ако трябваше да мисли, то щеше единствено да разбере колко труден и рискован е животът му". Пациентът се съгласи.

С течение на времето пациентът показа напредък. Можеше да създава и поддържа връзки с други хора. Върна се на училище задочно, като в същото време и работеше почасова работа. Започна да ходи на срещи с момичета и да участва в спортни дейности. Все по-малко стоеше в стаята си.

Интересен беше и дневният остатък от този сън. Той беше подтикнат от психологическото раждане на пациента: истинска промяна в начина по който се чувства, началото на едно движение към психологически живот и истинско аз. Сънят имаше за цел да му напомни откъде е дошъл. Той не трябваше да забравя как е станало всичко. За мен това беше сън на промяна.


Клиничен пример 2

Г-ца С беше 31-годишна жена, която ми бе насочена за терапия след самоубийството на майка й. Родителите й се развели, когато била на 4 ½ години и майка й се преместила да живее в друг щат, а пациентката останала с баща си. Тя посещавала майка си няколко пъти докато била на четири години, но посещенията станали толкова травматични, че тя не ги възобновила докато не станала на 28. По това време майката започнала да показва ясно на пациентката, че ще се самоубие. При едно от посещенията, майката показала на дъщеря си смъртоносни оръжия (пистолет, въже, хапчета, ножове) и я помолила да избере оръжието за самоубийството й. Майката в крайна сметка се самоубила и пациентката беше в състояние на посттравматичен стрес.

Когато за пръв път видях г-ца С, малко след самоубийството на майка й, тя беше омъжена, с две малки деца, но в процес на развод. Бяха минали само два месеца от лечението, когато тя сънува следния сън, няколко дни преди да се яви в съда в щата, където живее съпруга й, за да се приключи с развода. В деня на сесията, като отворих вратата, тя носеше в ръка плик със смачкана хартия от обяда си и попита дали може да го изхвърли в кошчето ми. Легна на кушетката и ми разказа следния сън:

Хванах самолет за към източния бряг да ида в съда за развода, както и смятам да направя след няколко дни. Като кацнах на летището, веднага отидох в дома на братовчедка ми. Тя правеше купон. Беше много шумно, но аз не можех да чуя какво точно си говорят хората, само шума от гласове. Реших да изляза да глътна малко чист въздух. Съпругът ми стоеше на вратата. Погледнахме се и той ме попита дали искам да отидем на кафе. Отидохме в ресторант, седнахме на маса и двамата си поръчахме по чаша черно кафе. Гледахме се и мълчахме. Просто нямаше какво да си кажем. Само седяхме и се гледахме и си пиехме кафето. След това отидохме в съда. Всичко стана много просто. Аз само казах, че искам развод, те удариха един печат и казаха, че е готово. Много лесно. След това отидох в болницата, където се родиха децата ми, да им взема имунизационните картони. Взех ги и се върнах на купона. Само че този път в центъра на хола имаше една голяма дъска. Аз взех една гъба и изтрих всичко, написано на дъската, след което я почистих. След това цялата сцена от първата част на съня се повтори. Излязох на чист въздух, там стоеше мъжа ми, отидохме на кафе, гледахме се, нямаше какво да си кажем, и след това аз си хванах самолета и се прибрах вкъщи.

Следва резюме на въпросите ми към г-ца С и нейните отговори и спонтанни асоциации. Методът на Бейл за работа с подробностите от елементите на съня, както и синтезът на тези елементи в подсъзнателен разказ е илюстриран в този пример.

[Връщането на изток]: След няколко дни ще ходя на изток за развода. Малко съм нервна, но мисля, че съпругът ми ще съдейства.

[Къщата на братовчедка й. Защо е избрала дома й, за да обозначи къде е кацнала? Има ли някакво специално отношение към нея или дома й?]: Тя беше най-близкият ми приятел, докато живеех на изток. Събрахме се покрай бременността си. Заедно ходехме на курсове за бременни преди да родя първото си дете. Четохме и говорехме за бебетата си – какви ще са като се родят, дали чувстват това, което ние чувстваме. Подържахме връзка през годините и аз винаги очаквам с нетърпение да я видя.

[Купон в дома на братовчедката й; хората, които не е можела да разпознае]: Тя не правеше купони често, нито пък ние. Аз не съм много по купоните. Не обичам тълпите. Нормално е да изляза на въздух, когато съм на купон. Не можех да разпозная никой от присъстващите.

[Мъжът й я посреща на вратата; отиват на кафе]: Ситуацията с мъжа ми си е точно такава; никога не сме имали какво да си кажем. Няма особена комуникация между нас. Не обичам кафе и никога не пия кафе. Горчи ми и е вредно.

[Отиване в съда за развода; подпечатване на документите]: Предполагам какви ще са процедурите по развода. Надявам се, че ще са толкова кратки като в съня. Не помня кой подпечата документите в съня ми – съдията или някой чиновник. Не можех да различа никой конкретно. Само знам, че документите бяха подпечатани, както предполагам става, което значи, че разводът е получен. Надявам се така да стане.

[Отиване до болницата за имунизационните картони на децата]: Наистина трябва да взема картона на втория ми син, защото тръгва на детска градина. Но той е в кабинета на лекаря, а не в болницата. Престоят ми в болницата, когато раждах, мина добре. Нямаше усложнения. Нищо не ми хрумва за това.

[Дъската в хола]: Дъската, когато се върнах на купона, е най-интересното нещо. Напомня ми за дъската, където записвам всичките обитатели и персонала в центъра за лечение на юноши, където работя, в коя стая са обитателите, времето и мястото за определени дейности, смените на персонала и т.н. По тази дъска се пише всеки ден, по цял ден. Никога не съм имала някакви хобита или интереси. Майка ми беше музикантка – свиреше на флейта. Баща ми беше биолог. Странно е, че винаги съм имала проблеми в училище. Всички предмети ми бяха трудни. Но по една или друга причина, тази дъска я знам наизуст. Знам всяко място, всеки пациент, всяка дейност и ги следя внимателно, което е и причината да се справям с работата си толкова добре.

[Гъбата; повтарянето на сцената]: Гъбата в съня ми е това, с което трия дъската в края на деня. Не знам защо повторих сцената. Пак се появи мъжът ми, кафето, гледането и всичко наново.

Откъде да започнем с този дълъг и объркан сън? Голяма част от асоциациите на пациентката се въртят около очаквания развод. Това занимава съзнанието й през последните няколко дни. Изглежда, че разводът е остатъкът от дневния живот. Ако е така, то една част от съня ми направи впечатление като неуместна: кацането й в дома на братовчедката, с която основните асоциации са преживявания, свързани с бременността й и пренатални въпроси. Защо по време на развода си тя подсъзнателно мисли за това, какво е ставало в утробата? Сетих се за съпруга й, когото тя описа като "лишен от хранителни вещества" и некомуникативен. Кого можеше да символизира той? Дали аз й давах твърде малко и тя искаше да се разведе с мен? Спомних си колко притеснителни са били контактите на г-ца С. с майка й и как майката не е полагала много усилия да се свърже с дъщеря си, след като бащата е спрял посещенията. Как може една майка да остави дъщеря си толкова лесно? Майка й е била крайно некомуникативна цели 24 години. Може би съпругът символизираше майката или, поне в нейния живот, майката и съпругът са емоционално сходни. Г-ца С беше в силен шок заради скорошното самоубийство на майка си, и то все още беше основната й грижа. Но не ми беше ясно защо в съня си тя се връща в пренаталния период. Реших, обаче, че трябва да започнем оттук, след като тя започва съня си от този момент. Ако започнем от приземяването, може би останалата част на този толкова дълъг сън, който тя описа почти като разказ, всъщност ще ни разкаже останалата част от историята. След това последиците от това, което й се е случило, или поне последиците от емоционалните й преживявания, вероятно ще се изяснят.

Подхванах съня по следния начин по време на сесията (тълкуванията са сбити под формата на разказ за целите на презентацията). Казах й, че смятам, че ключът към разбирането на съня започва с приземяването: дома на братовчедка й с която са ходили на курсове за бременни. Това поставяше ситуацията не толкова в предстоящия й развод, макар че и това трябваше да се вземе предвид, колкото във време преди, или по време на, раждането й. Казах, че не знам защо би сънувала раждането си или пренаталните преживявания в този момент. (Тя също в момента не знаеше защо.)

След това предположих, че сцената на купона, където е чувала гласове, но не е разпознала никакви хора, може би е утробата на майка й, а тя вероятно е чувала гласовете от утробата. Казах, че според мен тя ни разказва история за раждането си и преживяванията с майка си и какво се е опитвала да направи, за да се справи с тези преживявания. Явно се е опитала да излезе за "глътка чист въздух", т.е., да се роди, и е била посрещната от една некомуникативна майка. Те само са се гледали и майка й не е имала какво да й каже. Не е имало прегръдки и майчино мляко, а само гледане без думи – черно кафе, горчиво и лишено от хранителни вещества.

Казах, че явно когато е осъзнала каква е ситуацията с майка й още при раждане, този празен живот без никаква комуникация, а само гледане, тя се е опитала да получи развод. В съня това е било нещо много просто – просто са подпечатали документите и тя е казала "Хубаво, това не е майка ми", и по този начин е отрекла, че като дете не е могла да се разведе с една майка, която не я е искала и не е комуникирала с нея. Когато е осъзнала, казах аз, че не може да се разведе с майка си, тя е опитала да се "имунизира" от това преживяване. В съня си, тя отива в болницата да вземе имунизационни картони.

Как едно бебе, което осъзнава, че има такава майка се имунизира срещу подобни преживявания? От това, което следва в съня ми се струва, че имунизацията не е минала добре, и единственият начин, по който тя може да продължи да съществува и да се предпази от майка, която не иска да се свързва с нея, е да изтрие съзнанието си. Дъската в хола представлява съзнанието й и всичко, което е в него, включително преживяванията с майка й. Тя е решила, че просто трябва да я изтрие. По време на сесията, аз предположих, че това може да има връзка с трудностите й в училище и липсата на хобита и интереси. Подобни дейности биха означавали тя да запази съзнанието си, преживяванията с майка си и т.н.

Когато обсъждахме повтарянето на сцената с излизането на въздух, аз казах, че според мен, фактът, че се е случила за втори път може да означава две неща. Първо, тя се е върнала да види майка си за втори път, когато е била на 28 години, като емоционалното изживяване е било същото като първото – нищо не се е било променило. Второ, може би тя смята, че аз ще бъда като майка й и че ще трябва да изтрие – или вече е изтрила – лечението и моите интерпретации. Тя би искала да изхвърли преживяванията с майка си, както бе попитала когато дойде, дали може да изхвърли боклука си в кошчето ми. Притеснявала се е, че вместо да успее да се отърве от преживяванията с майка си, ние заедно ще се опитаме да ги разберем и тя ще трябва да изтрие и това, за да не го изживява отново.

Г-ца С реагира изумително на тези тълкувания. Каза "О, боже, тази седмица беше рожденият ми ден. Винаги много се потискам около рождения си ден. За момент бях забравила. (Била го е изтрила.) Не обичам да мисля за него, защото майка ми ми каза, че когато съм се родила, тя си помислила, че не съм нейно дете, защото съм била много грозна и не съм приличала на нея. Решила, че са объркали картоните в болницата и аз съм дете на някой друг. Каза, че не ме искала, когато ме е видяла." Аз казах, че в съня си може би е искала да провери картоните в болницата, за да се увери, че наистина е дете на майка си. След това тя започна да си припомня случаи, когато майка й е казвала за нежеланието си да я храни и да се грижи за нея като бебе. Спомни си как майка й много пъти й е казвала, че като малко дете, г-ца С се е намесила в или съсипала живота на майка си. Г-ца С продължи с порой асоциации за омразата на майка й към нея.

Когато говорех за желанието й да изтрие всички тези болезнени случки, г-ца С каза, че разтворът, който се използва за триене на дъската е много силен и човек трябвало много да внимава да няма допир с него, защото повреждал кожата.

По време на лечението Г-ца С започна да се стреми към по-сериозно обучение. Тя се върна към училището и започна да се интересува от работа с деца в предучилищна възраст. Темата с изтриването на мен и моите интерпретации се връщаше по време на лечението все път когато се появяваше болезнен материал, който тя искаше да забрави или действително забравяше.

Семейното положение на г-ца С беше интересно. Тя не се разведе с мъжа си. През месеците на лечение, тя разграничи съпруга от майка си и започна да вижда грижовната му страна и желанието му да запазят брака си и да остане баща на децата им. Започна да се отнася по-топло към него, особено след като прекрати идентификацията с майката, която я е изоставила. Г-ца С като че ли се идентифицираше с тази майка и се стремеше да напусне мъжа си, който символизираше самата нея, изоставена като бебе. В крайна сметка, тя се завърна в дома си на изток и към брака си. Започна терапия и брачно консултиране в родния си град.

Сънят на г-ца С отразява осъзнаването на едно дете, още от раждането му, за емоционалното лишение и насилие на една майка, която го отхвърля и е неспособна да се грижи за него. Въпросът е спорен, но аз не мисля, че този сън е обратна проекция, т.е., че сегашното състояние на пациентката се е проектирало върху ситуация от раждането й. По-скоро смятам, че преживяванията на пациентката с майка й, както и нейните възприятия и мислене с течение на времето, са й позволили да представи и да символизира в един сън това, което тя емоционално е знаела от самото начало на живота си. Това тълкуване съответства на психиатричните открития на Рима Лайбов (1986) и Ленор Тер (1988), и психоаналитичните изследвания на Хелън Шур (1966), Ан Бърнстайн (1985) и Ричард Блахер (1967), Бърнард Бейл (1981), Майкъл Пол (1981) и Скот Доулинг (1985): Първичните сетивни преживявания и ранните психични процеси могат да се "преработят" в нови, по-зрели форми с напредването на развитието. Тези форми спомагат за организирането на емоционалните преживявания във вербални форми, способни на символизация. От тук и възможността за символно представяне в съня.

Също така смятам, че този сън е важна илюстрация на "компромиса на съзнанието", който се случва, когато травмата включва злобни майчини проекции върху детето (Ференци, 1932; Феърбеърн, 1952; Каан, 1964, a, b). Според Бейл (1993), бебето, когато се сблъска със значителни патологически родителски проекции, може да се наложи да "напусне съзнанието си" дори от първите мигове от живота си. Неговото съзнание трябва да стане това на родителите му. Бебето се идентифицира с родителите и тяхната патология, и по този начин отговаря на подсъзнателните им нужди. Така детето подържа връзката от която зависи физическото му оцеляване. Сънят на г-ца С говори, че тя е напуснала съзнанието си още от началото на живота си, за да заглуши осъзнаването, че майка й не иска тя да съществува. Нейното съзнание и целият й аз не е могло да оцелее умствено и психически. Дъщеря на двама надарени интелектуално родители, тя не можела да учи, да се развие емоционално или да порасне умствено. Личността й е била, на практика, изтрита.

Клиничен пример 3

Г-н Е беше 32-годишен мъж, който дойде на лечение заради конфликти в отношенията с приятелката си и факта, че е имал два неуспешни брака преди това. Пациентът - изключително интелигентен мъж с различни таланти - работеше като актьор в местния театър, но така и не се бе постигнал успех в кариерата си. Едва свързваше двата края, семейството му помагаше финансово, а лечението си покриваше с някакво наследство. Освен трудностите в кариерата и връзките си, г-н Е проявяваше и симптоми на агорафобия. Освен това беше нервен, когато се опитваше да ходи на дълги разходки или да тича сутрин. Той описваше усещането като това да си изгубен и изплашен в открито пространство и да искаш да се върнеш към структурата и уюта на дома.

Г-н Е беше най-младият от три деца, с по-големи брат и сестра. Прекарал детството си в малък град на юг. Родителите му имали много проблемен брак, майка му била доста заета с другите деца и брака си през по-голямата част от ранните му години. Освен това майка му била прекомерно ангажирана със собствената си личност и така и никога не го опознала като човек. Връзката с бащата била доста повърхностна. Г-н Е идваше на лечение от няколко месеца, когато разказа следния сън, през седмицата на рождения си ден. По това време той беше започнал да се оплаква, че не може да почувства емоционална обвързаност към мен или каквато и да било връзка между нас. Струвах му се отдалечена и делова, без никакъв личен интерес към него, като човек, който просто "си върши работата". След като изрази тези оплаквания, той ми разказа следния сън:


Карах колело над каньона – маршрут, по който редовно минавах, когато отивах от единия край на града до другия. Имаше една клисура, която в съня ми приличаше на канал, много дълъг и тесен. Но този канал имаше стъкло по стените, като оранжерия. Светлината беше много ярка, почти бяла. Имаше много хора, които бяха наредени от двете страни на коридорите. Беше ми трудно да стигна до края. Когато стигнах, бях много загрижен дали децата, които стоят там ще могат да излязат, защото не виждах майките им. Чудех се кой ли е отговорен за това. Аз ли бях отговорен? След това осъзнах, че не съм, защото децата не бяха мои. Най-накрая се появи леля ми и се извини, че е закъсняла.


Като започна да прави асоциации, пациентът каза, че още от малък карал колело от единия край на града до другия през този каньон и че той бил нещо като кръстопът, от който можеш да тръгнеш в различни посоки. Каналът с наредени хора му напомнял на болничен коридор. Беше претърпял няколко много тежки операции наскоро. Отбеляза, че в съня му, болничният коридор изглеждал препълнен с хора, които били опрени в стените. Те изглеждали нормално, каза той, но "Имах чувството че е имало някакво опустошение, някаква катастрофа, резултат от война, или може би като ефект от някакво природно бедствие." След това добави "Оранжерията е място, където растат цветя. Понякога те имат специално осветление, но не съм чувал за ярка бяла светлина." А по повод децата в края: "Не беше дали ще излязат, като че ли по някакъв начин ефектите от бедствието щяха да попречат, като че ли в целия хаос и объркване от бедствието не са могли да намерят майките си и няма да могат да излязат."

След това каза: "Имам чувството, че това е много важно, като че ли нещо става отвътре но не мога да го изкажа с думи." И продължи: "Никога не съм чувствал някаква особена връзка с майка си. Тя бе прекалено заета с брат ми и сестра ми, и проблемите с баща ми. Приличаше на леля ми, която никога не ми е изглеждала като добра майка и нямаше много връзка с децата си. Занимаваше се повече със собствените си нужди. Майка ми винаги "закъсняваше" с мен и аз така и не можех да разбера дали проблемът е у мен или у нея." Последва дълга пауза и г-н Е изведнъж си спомни, че каналът му приличал и на мястото, където живеел най-добрият му приятел. То също било по пътя от единия край на града към другия. Той често му ходел на гости. "Това е приятелят ми, чиято смърт беше ужасна трагедия. Бяхме много близки преди да почине. Беше прекрасен човек, много умен и талантлив. Бракът му вървеше много добре. Беше много щастлив, когато откриха, че има рак. Почина на 32. Беше страшна катастрофа." След това пациентът отбеляза, че сега е неговият 32-ри рожден ден.

Казах на г-н Е, че след като сега е рожденият му ден, а той има асоциации със смъртта на най-добрия си приятел, който е починал на неговата възраст, вероятно сънят му ни говори за някакво преживяване, свързано с раждането му. Или поне бихме могли да започнем от там в опита си да разберем съня. Ако наистина става дума за раждането му, то вероятно каналът със стъкления купол, който бил ярък и с наредени хора по стените на коридора, е родилното отделение – място, където новородените започват да растат; а наредените хора са бебетата в отделението. Стъкленият купол може да представлява и инкубатора с топлината си и ярката светлина. Попитах го дали не е имал някакво "бедствие" в инкубатора, което би предизвикало тези образи в съня му.

Той се разплака и каза, че е имал много трудно начало. Имал нормално раждане в болницата, но веднага след това се заразил с жълтеница и трябвало да бъде сложен под специални ярки лампи. По това време имало епидемия от диария в отделението и през първите си 24 часа живот той хванал и диария. Бил сложен под карантина с другите бебета. След тежко обезводняване бил лекуван със специално оборудване. Почти три седмици нямал никакъв контакт с майка си. Затова за него се грижела медицинска сестра от отделението. Майка му изцеждала кърмата си с помня, и го хранели от бутилки всеки ден. Впоследствие го върнали на майка му и бил изписан от болницата. Останал си болнав през първия месец от живота си, но постепенно се възстановил и продължил с нормалното си развитие.

Аз предложих да разбираме опустошението (като след война, в съня му) в светлината на това преживяване. Това би било ефектите на "природното бедствие" в съня, жълтеницата и епидемията от диария в болницата. Той се е идентифицирал с най-добрия си приятел – умно, талантливо и щастливо новородено, което след това пострадало от "ужасна катастрофа". Катастрофата била такава, при която може да се тръгне в две посоки – към живота, или към смъртта. Като бебе, той не е могъл да знае кой е отговорен за тежи ужасни събития и дали жълтеницата и диарията са естествени проявления на тялото. Казах, че сигурно се е тревожил – а единственият начин по който едно бебе се тревожи е с чувства и без думи - че никога няма да се свърже с майка си, при цялата тази суматоха и опустошение в тялото му. Освен това сигурно я е усетил като невнимателна майка (представена в съня като леля му), която почти три седмици не можела да установи връзка с него, а след това се е появила и извинила за закъснението, в края на карантината. Вместо майка му, за него се е грижела безличната медицинска сестра. Г-н Е каза, че вероятно това е чувството, което не е могъл да изрази с думи.

Аз казах, че според мен такива са отношенията и между нас в момента, както и факта, че той не може да осъществи лична връзка с мен като грижеща се майка, а като безлична медицинска сестра, която, така да се каже, го наглежда по време на болест; не истинска майка, а наета помощница, която просто си гледа работата. Тогава пациентът ми напомни, че първоначално бил отишъл при психоаналитика на негов приятел. Той искал да ходи при него на лечение, но вместо това бил препратен към мен. Така че аз бях медицинската сестра на мястото на истинската майка. Казах, че като детегледачка, аз не мога да имам личен интерес към него, нито той да е привързан към мен. Аз съм там само за да го поддържам и да сменям пелените му, което е, в най-добрия случай, неприятна задача. Той сигурно се чуди дали някога ще се свържем с него сред всичкия този телесен хаос. Дали най-накрая ще се появя да му се извиня. (Това значи, че сигурно съм изпуснала някоя важна връзка през последните три седмици, ако не и през цялото лечение.) Дали най-накрая ще осъзная и ще предам, че това е проблемът? Г-н Е поклати глава утвърдително.

В тази сесия разгледах преживяванията на г-н Е от раждането му и във връзка с агорафобията му, и по-общо, с някои трудности от живота му. Казах, че подсъзнателно, той сигурно продължава да се изживява като онова болно бебе. Ако наистина е така, то той не би могъл да напуска дома си или да ходи на дълги разходки. Да излезе навън означава да напусне сигурността на дома. Домът му символизира утробата на майка му – скрито и сигурно място. Освен това домът му символизира и болницата – място, където се е разболял, но и място, жизненоважно за оцеляването му. Ако излезе навън, в живота, той би рискувал да се разболее или загине. Предположих и че той все още живее като онова болнаво бебе, повърхностен в работата си и все още зависим от семейството си, неспособен да живее като независим възрастен човек. Тогава той ми каза, че хроничната му реакция при всеки стрес е да получи диария. В края на сесията отбеляза, че за пръв път е почувствал някаква емоционална връзка с мен.

Разбира се, много други фактори, освен раждането на пациента, бяха отговорни за трудностите му. Но почти веднага след тази интерпретация, той започна да се движи повече и да се разхожда. Оплакванията му за безличното ми отношение и липсата на привързаност към мен също започнаха да намаляват.

Точно на рождения си ден след една година, обаче, г-н Е отново се оплака от безличното ми отношение. Беше сънувал, че е чистач в парк. Работата му била да чисти тоалетните отвътре и отвън. Според мен с това той казваше, че още с раждането си е бил белязан да бъде чистач на всичките метафорични телесни продукти на семейството си и хората, които обича. Целта в живота му като че ли беше да чисти тревогите, разрушителността и проекциите на всички, диарията на семейството му и дори моята. Ако аз не можех да разбера този проблем, то аз отново ставах студената, безлична медицинска сестра. Ако това беше неговата работа в живота, то определено не можеше да продължи със собствената си цел на бебе, което има възможността да расте, да развива ума си и собствената си личност. По този начин той отново живееше в онова „маргинално състояние”.

На рождените си дни на третата и четвъртата година от лечението, г-н Е нямаше такива образи за диария или тревожно състояние в сънищата си, нито оплаквания за моята отдалеченост. Той описваше хубави рождени дни с приятели и много топли чувства. В сънищата му не се появяваше материал свързан с раждането. По това време той вече беше постигнал значителен напредък в кариерата си и живееше самостоятелно. Трудностите му при идентификацията с объркани родителски фигури остана фокуса на терапията. Мисля, че чувството за неизбежна диария продължаваше да се появява в ситуации на силен стрес. Тук виждаме заключенията на Теодор Липин (1995) и Ленор Тер (1991): настоящите физически симптоми може да съдържат "спомени" за ранни травматични преживявания.

Този материал разглежда и друг важен въпрос в психоаналитичната техника. Често се твърди, че преносът е основният двигател за аналитична работа (Гил, 1982). Материалът от съня на пациента ми имаше огромно значение за изясняването на природата на негативния пренос по това време. Всичките фактори, минали и настоящи, станаха очевидни чрез точните асоциации и интерпретации на съня по време на тази сесия.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сега ще представя няколко мисли, заключения и въпроси за травмата от ранното детство и психоаналитичната теория:

Случаите представени тук предполагат ли, че първоначалната хипотеза на Бройер и Фройд (1893-1895) по отношение на всички видове травма като отделни преживявания, които остават живи в съзнанието и влияят върху поведението, симптомите и, аз бих добавила несъзнателните фантазии, продължава да е приложима? Определено буквалността на изживяването ни кара да си спомним тази ранна хипотеза.

Първоначално трябваше да се свърши много подробна аналитична работа с представените сънища, за да се открият ранните травми, залегнали в тях. След като бяха открити травмите, обаче, човек трудно можеше да се отдели от тях. Те можеха да бъдат разпознати в соматични реакции, поведение, симптоми, проявления на характера, фантазии – съзнателни и подсъзнателни – прояви на пренос и сънища. Цялото съществуване на тези хора показваше и изживяваше тези преживявания.

От изследванията, аналитичната теория и представените клинични данни се появиха две изумителни заключения:


1. Спомените за ранната травма се съхраняват реално и незаличимо в примитивната памет, която по-късно може да стане достъпна чрез анализ на сънища и други аналитични методи.


2. Травмата от ранното детство също създава схеми на паметта (Барлет 1932, Пол, 1967), през чиято призма преминават бъдещото развитие и опит. Тези схеми по-късно стават "организиращ принцип" (Столоров & Атууд, 1992) за цялата личност, като оцветяват начина на живот, мисленето и мирогледа. Някои от изследванията на паметта (напр. Граф & Шактер, 1987) показват, че схемите помагат на човек да запази материал, защото образуват "мрежи от значения". Ако тези схеми са основани на ранна травма, тогава можем да предположим, че една "мрежа от травматични значения", така да се каже, се появява в самото начало на живота. Новите възприятия, преживявания и обекти минават през призмата на тази мрежа от значения. От нея се оформят бъдещи фантазии и бъдещият мироглед и възприятия за света се оформят от самото й присъствие.

По отношение на ранната памет, Ленор Тер (1988) предлага интересна хипотеза за поведенческата памет и нейното отиграване. Според нея травматичните събития създават запечатани „визуални спомени” дори и в ранното детство, дори и когато травмата не е преживяна визуално. Асоциациите с тези запечатани визуални спомени (несъзнавана форма на памет) предизвикват поведенческо отиграване от типа на принудата към повторение (repetition compulsion). Тези запечатани „визуални спомени”, според нея „продължават цял живот и както и склонността към поведенческа памет” (1988, стр . 103)

Хипотезата на Тер ни води до противоречие относно психоаналитичната реконструкция (възстановяване). След като преразгледах изследванията и аналитичните данни, стигнах до извода, че тези, които смятат, че възстановяването от началото на живота е възможно, и тези, които смятат, че не е, всъщност имат предвид възстановяване от два различни типа памет. Единият тип е запечатаната "визуална памет" на Ленор Тер, или ако щете, образа на възприятията (perceptual image) на Фройд (1923). Този вид памет се поддава на възстановяване на определени преживявания. "Вербалната памет" на Ленор Тер, или "образ на паметта" („споменен образ?” - memory image) на Фройд (1923), е втори вид памет. Тя се променя, изкривява и припокрива с настоящите преживявания с течение на времето. Тя не се поддава на аналитично възстановяване. И двата вида памет съществуват в съзнанието. Скорошни изследвания върху паметта, извършени от Лари Кахил от Университета на Калифорния, дават експериментални доказателства, подобни на тази гледна точка. Кахил казва: "Откритието [че емоционално натоварените преживявания и чувства оставят траен отпечатък върху паметта, докато обикновените преживявания не] предполага, че умът има две системи на памет, една за обикновена информация, и една за емоционално натоварена информация". (1994)

От гледна точка на психоаналитичната техника, подходът на възстановяване и генетичните интерпретации са по-вероятни с данни от „визуалната памет” и „образа на паметта”, докато наративният подход и „тук и сега” интерпретациите на преноса водят до данни от „вербалната памет”/„образа на паметта”. Противоречието поне в известна степен зависи от неспособността да се направи разграничение между тези два вида памет. Освен това според мен и двата аналитични подхода са необходими. Методът на възстановяване е нужен за разкриването на конкретната ранна травма. „Тук и сега” интерпретациите на преноса са изключително важни за разбиране на влиянието на травмата върху преноса в момента и несъзнаваното възприятие на аналитика. Накрая, самият сън често пъти оформя „наративна история” на конкретните травматични преживявания (Бейл, 1993), както се вижда от случая на г-ца С.

Освен това, работата на Франсис Тастин (1981) може да има отношение, поне метафорично, към проблемите на пациентите, които съм описала тук. Може би силната ранна травма предизвиква осъзнаването, че "майката не е аз" (чрез силна физическа болка, отделяне от майката по време на хоспитализация, сексуално насилие, и т.н.) и по този начин предотвратява "илюзията за единство" с майката, толкова необходима за чувството на сигурност и спокойствието на бебето. Вместо това се появява предварително осъзнаване за отделно телесно аз. За да се справи с ужаса на това преживяване, действителната травма (а не самият индивид) се превръща в едно капсулирано-запазено цяло и остава в индивида като психичен "аутистичен" предмет. Тази метафора може да обясни буквалността на изразяването на тези преживявания.

Можем да кажем, че като цяло аналитичната работа между пациента и аналитика в която тези травми се откриват, разпознават и разбират, трябва да извърви дълъг път докато установи наново това липсващо преживяване за "единство" между бебето и майката, за да може да се промени преждевременното осъзнаване за телесно и умствено отделяне от майката. След това пациентът може да продължи с нормалното си психологическо раждане и бъдещия си растеж и развитие.

Според мен тези пациенти като деца са се опитали да се защитят от ранното осъзнаване за отделност, като са се оттеглили в, или никога не са излезли от "вътрешно състояние на съзнанието" или "неродено умствено състояние" (метафорично казано, те са прекарали целия си умствен живот в подземен гараж, както отбеляза г-н Ф). Задачата на анализата беше да помогне на пациентите да се "родят" в живота и в анализата. Според Бейл, да накараш пациентите да се "родят в живота" е основната задача на всяка анализа.

Остават някои интересни въпроси. Хората, които съм представила в книгата си често имат проблемни семейства. Човек би се запитал: как би се изживяла травмата от раждането или ранното детство от хора, отгледани в добри отношения между родител и дете, както и лекари и болници, със също толкова добро отношение към нуждите и чувствата на детето? Дали добрите отношения с родителите биха променили значително дълготрайния ефект на травмата? Как се проявяват изключително положителните преживявания при раждане и ранно детство в сънищата и личността? Както Алвин Франк (1969) предполага, дали те са подложени на "промяна на функцията" и се превръщат в сила на егото; или се изживяват по специфичен начин и стават положителни и помагащи за растежа? И накрая, колко назад можем да се върнем? След време може би ще разберем, че съхраняването на ранните преживявания започва не само от началото на живота или от четвъртия-петия месец от развитието на плода, а и от самия момент на зачеване. От всичко това можем да заключим:


Нашето подсъзнание е нашата вселена и ние трябва да признаем неговата необятност и фактът, че не можем винаги да я осъзнаем, както не можем да осъзнаем и необятността на нашата физическа вселена. (Бейл, 1991)


Превод от английски: Борислав Герасимов 

(оригиналът може да бъде намерен например тук http://www.empty-memories.nl/science/share.pdf) 


Използвана литература:

Arlow, J. (1991), Methodology and reconstruction. Psychoanal. Quart., 60:539563.

Atwood, G. & Stolorow, R. (1984), Structures of Subjectivity. Hillsdale, NJ: The Analytic Press.

Baromaga. M. (1994), To sleep perchance to . . . learn? New Studies say yes. Neuroscience, 265:603605. July 29, 1994.

Bail, B. (1991), The FreudKlein Controversies: Los Angeles (19731977) Testing Ground and Final Solution. Self: Beverly Hills, CA.

Bartlett, F. (1932), Remembering: A Study in Experimental and Social Psychology. Cambridge, England: Cambridge University Press.

Bernstein, A. & Blacher, R. (1967), The recovery of a memory from three months of age. The Psychoanalytic Study of the Child, 20:156-161.

Bion, W.R. (1962), Learning From Experience. New York: Jason Aronson. 

Blakeslee, S. (1994), Tracing the Brain's Pathways for Linking Emotion and Reason. Science Times, New York Times. December 6, 1994.

Blum, H. (1976), The changing use of dreams in psychoanalytic practice. Internat. J. PsychoAnal., 57:315-324.

Bollas, C. (1987), The Shadow of the Object. New York: Columbia University Press.

Breuer, J. & Freud, S. (18931895), Studies on Hysteria. Standard Edition, 2. London: Hogarth Press, 1955.

Cahill, L., Prins, B., Weber, M., & McGaugh, J. (1994), Adrenergic activation and memory for emotional event. Nature. 371:702704, October 20.

Dowling, S. (1982), Mental organization in the phenomenon of sleep. The Psychoanalytic Study of the Child, 37:285-302.

Dowling, S. (1985), A Piagetian critique. Psychoanal. Inq., 5:569587.

Engel, G., Reichsman, F., Harway, V. & Wilson, D. (1985), Monica: Infantfeeding behavior of a mother gastric fistula-fed as an InfantA thirty year longitudinal study of enduring effects. In: Parental Influences in Health and Disease, eds. E. Anthony & G. Pollack. Boston: Little, Brown, pp. 3089.

Fairbairn, R. (1952), Psychoanalytic Studies of the Personality. London: Rutledge & Kegan Paul.

Fajardo, B. (1987), Neonatal trauma and early development. The Annual of Psychoanalysis, 15:233-240.

Ferenczi, S. (1931), On the revision of "The Interpretation of Dreams." In: Final Contributions to the Problems and Methods of Psychoanalysis. London: Karnac, 1955, pp. 238243.

__________ (1932), Repetition in analysis worse than the original trauma. In: Final Contributions to the Problems and Methods of Psychoanalysis. London: Karnac, 1955, pp. 238243.

Frank, A. (1969), The unrememberable and the unforgettable. The Psychoanalytic Study of the Child, 24:4877.

Freud, A. (1969), Difficulties in the Path of Psychoanalysis: A Confrontation of Past with Present Viewpoints. The Freud Anniversary Lecture Series, New York Psychoanalytic Institute. New York: International Universities Press.

Freud, S. (1900), Interpretation of dreams. Standard Edition, 4 & 5. London: Hogarth Press, 1953.

______ (1923), The ego and the id. Standard Edition, 19:1266. London: Hogarth Press, 1961.

Garma, A. (1946), The traumatic situation in the genesis of dreams. Internat. J.PsychoAnal., 27:134139.

Gill, M. (1982), Analysis of Transference, Vol. 1. Psychological Issues, Monogr. 53. New York: International Universities Press.

Goleman, D. (1989), Brain design emerges as a key to emotions. Science Times, New York Times. August 15, 1989: B1, B9.

Goleman, D. (1994), New kind of memory found to preserve moments of emotion. Science Times. New York Times, October 25, 1994.

Graf, P. & Schacter, D. (1987), Selective effects of interference on implicit and explicit memory for new associations. J. Exper. Psychol., 13:4553.

Greenacre, P. (1941), Predisposition to anxiety. In: Trauma, Growth and Personality. New York: International Universities Press, 1952, pp. 27-82.

Greenberg, R. & Pearlman, C. (1975), Psychoanalytic dream continuum: The source and function of dreams. Internat. Rev. PsychoAnal., 2:441448.

Karni, A., Tanne, D., Rubenstein, B, Askenasy, J, & Sagi, D., (1994), Dependence on REM sleep of overnight improvement of a perceptual skill. Science, 265:679682. July 29, 1994.

Khan, M. (1964a), The concept of cumulative trauma. In: The Privacy of the Self. New York: International Universities Press, 1974, pp. 4268.

________ (1964b), Ego distortion, cumulative trauma, and the role of reconstruction in the analytic situation. Internat. J. PsychoAnal., 45:272279.

Kohut, H. (1971), The Analysis of the Self. New York: International Universities Press.

Kris, E. (1956), The recovery of childhood memories in psychoanalysis. The Psychoanalytic Study of the Child, 11:54-88.

Laibow, R. (1986), Birth recall: A clinical report. Pre & Perinat. Psychol., 1:7881.

LeDoux, J. (1989), Cognitive-emotional interactions in the Brain. Cognit. & Emot., 3:267-289.

LeDoux, J., Romanski, L. & Xagoraris, A. (1989), Indelibility of subcortical emotional memories. J. Cognit. Neurosci., 1:238-243.

Lewy E. & Rapaport, D. (1944), The psychoanalytic concept of memory and its relation to recent memory theories. Psychoanal. Quart., 13:16-42.

Lipin, T. (1955), Psychic functioning in patients with undiagnosed somatic symptoms. Arch. Neurol. & Psych., 73:329337.

Mancia, M. (1988), The dream as religion of the mind. Internat. J. PsychoAnal., 69:419426.

Meltzer, D. (1988), The Apprehension of Beauty. Perthshire: Clunie Press.

Meltzoff, A. & Moore, K. (1994), Imitation, Memory, and the Representation of Persons. Infant Behavior and Development, 17:8399.

Paul, I. (1967), The concept of schema in memory theory. In: Motives and Thoughts: Psychoanalytic Essays in Honor of David Rapaport, ed. R. Holt.

Psychological Issues, 5, Monogr. 18/19. New York: International Universities Press, pp. 218258.

Paul, M. (1981), A mental atlas of the process of psychological birth. In: Do I Dare Disturb the Universe? ed. J. Grotstein. Beverly Hills, CA: Caesura Press, pp. 551570.-

Perris, E., Myers, N. & Clifton, R. (1990), Long term memory for a single infancy experience. Child Dev., 61:1796-1807.

Piontelli, A. (1986), Backwards in Time. Roland Harris Trust Library, Monogr. 1. Perthshire: Clunie Press.

______ (1987), Infant observation from before birth. Internat. J. PsychoAnal., 68:453-463.

______ (1988), Prenatal life and birth as reflected in the analysis of a two year old psychotic girl. Internat. Rev. PsychoAnal., 15:73-81.

______ (1989), A study of twins before and after birth. Internat. Rev. PsychoAnal., 16:413-426.

Ricoeur, P. (1977), The question of proof in Freud's writings. J. Amer. Psychoanal. Assn., 25:835-871.

Roffwarg, H., Muzio, J., & Dement, W. (1966), Ontogenetic development of the human sleep-dream cycle. Science, 152:604-619.

Rubinfine, D. (1981), Reconstruction revisited: The question of the reconstruction of mental functioning during the earliest months of life. In: Objects and Self: A Developmental Approach, ed. S. Tuttman, C. Kay, & M. Zimmerman. New York: International Universities Press, pp. 383-396.

Rycroft, C. (1979), The Innocence of Dreams. New York: Pantheon Press.

Schur, H. (1966), An Observation and comments on the development of memory. The Psychoanalytic Study of the Child, 21:468479. New York: International Universities Press.

Share, L. (1994), If Someone Speaks, It Gets Lighter: Dreams and the Reconstruction of Infant Trauma. Hillsdale, NJ: The Analytic Press.

Sharpe, E. (1937), Dream Analysis. New York: Brunner/Mazel.

Spence, D. (1982), Narrative Truth and Historical Truth: Meaning and Interpretation in Psychoanalysis. New York: W. W. Norton & Co.

Stolorow, R. & Atwood, G. (1992), Contexts of Being. Hillsdale, NJ: The Analytic Press.

Tauber, E. & Green, M. (1959), Pre-Logical Eperience. New York: Basic Books.

Terr, L. (1988), Case study: What happens to early memories of trauma? A study of twenty children under age five at the time of documented traumatic events. J. Amer. Acad. Child & Adol. Psych., 27:96-104.

______ (1990), Too Scared to Cry: How Trauma Affects Children . . . and Ultimately Us All. New York: Basic Books.

______ (1991), Childhood traumas: An outline and overview. Amer. J. Psych., 148:10-190.

Tustin, F. (l98l), Autistic States in Children. London: Routledge and Kegan Paul.

Weiss, F. (1964), DreamingA creative process. Amer. J. Psychoanal., 24:1728.

Winnicott, D. (1949), Birth memories, birth trauma, and anxiety. In: Through Paediatrics to PsychoAnalysis. New York: Basic Books, 1958, pp. 174-193.

Yorke, C. (1986), Reflections on the problem of psychic trauma. The Psychoanalytic Study of the Child, 41:221-236.

No comments:

Post a Comment